- Име: Хектор
- Пол: Мъжки
- Порода: Микс/питоподобен
- Възраст: ~ 9мес
- Размер: 20 кг
- Паспорт, ваксини, чип: Да
- Кастрация: Кастриран на 05.07
- Медицинско състояние: Здрав. Преминато лечение от Парвироза.
- Характер: Социален с хора. Не се разбира с други животни, работи със специалист по социална адаптация.
- Историята: Хектор е намерен от доброволец болен на улицата в село Лисичево на 03.04.23
- Хектор има нужда от финансова подкрепа за часовете по социалиализация: ДАРИ
- Ако Вие сте Човекът за Хектор или можете да предложите временна приемна грижа, попълнете: въпросник за кандидат-осиновител↓
ЩАСТЛИВИЯТ ДАН ЗА ХЕКТОР!
Прочетете вдъхновяващата история на неговата осиновителка :
За пръв път се запознахме с Хектор на 28ми юни тази година, в 7:30 сутринта.
Аз лично се изплаших от него, защото захапа едно кученце в първите две минути извън клетката си. Не мога да скрия, че бях готова да си тръгна без него и без да поглеждам назад. Тук обаче Слънцето се намеси, “айде да му дадем шанс де, стресиран е”….
И така днес той вече официално е нашето куче, нашият най-добър приятел нечовек, нашата отговорност.
Казвам отговорност, защото тези животинки са предимно това и те разчитат на нашата себеотдайност, търпение и разбиране, за да ги направим пълноправни членове на нашето общество, въпреки, че според мен, ние човеците трябва да се стараем да бъдем повече като тях, вместо обратното…
Ако кажа, че е било лесно да свикнем с него и той с нас бих ви излъгала. Беше ужасно на моменти – струваше ми се, че ту аз съм чудовището, ту той е чудовището. И все още има такива моменти.
Просто сега жестоко много се обичаме във всичките си форми.
Осиновяването на животинка е страхотно добро, но и трудно добро. Нерядко животното идва с минали травми, болести, навици, които са изключително предизвикателни за овладяване. Изисква се време, търпение, нежност, разбиране и решителност. При нас отне 4 месеца да отворим очите на Хектор за света на човеците извън клетката. Или може би трябва да кажа, че му отваряхме носа…защото той не беше имал шанса да се научи да използва един от най-силните си органи за опознаване на света…просто от бебе е имал приоритет да се оглежда и да се брани.
Благодарим на @strayangelsbulgaria trayangelsbulgaria за съдействието и подкрепата, ако Искра не ми беше звъннала още на следващия ден след като попълнихме кандидатурата, сигурно щяхме да имаме твърде много време да мислим дали сме готови или не.
Благодарим и на учителите на Хектор – @_dobermind_ и @kikoacademy. Без тях нямаше да научим всичко, което знаем за него към днешна дата – просто е нужно някой да те обнадежди, когато си отчаян и да ти сподели от опита си, когато търсиш съвет.“
Аз лично се изплаших от него, защото захапа едно кученце в първите две минути извън клетката си. Не мога да скрия, че бях готова да си тръгна без него и без да поглеждам назад. Тук обаче Слънцето се намеси, “айде да му дадем шанс де, стресиран е”….
И така днес той вече официално е нашето куче, нашият най-добър приятел нечовек, нашата отговорност.
Казвам отговорност, защото тези животинки са предимно това и те разчитат на нашата себеотдайност, търпение и разбиране, за да ги направим пълноправни членове на нашето общество, въпреки, че според мен, ние човеците трябва да се стараем да бъдем повече като тях, вместо обратното…
Ако кажа, че е било лесно да свикнем с него и той с нас бих ви излъгала. Беше ужасно на моменти – струваше ми се, че ту аз съм чудовището, ту той е чудовището. И все още има такива моменти.
Просто сега жестоко много се обичаме във всичките си форми.
Осиновяването на животинка е страхотно добро, но и трудно добро. Нерядко животното идва с минали травми, болести, навици, които са изключително предизвикателни за овладяване. Изисква се време, търпение, нежност, разбиране и решителност. При нас отне 4 месеца да отворим очите на Хектор за света на човеците извън клетката. Или може би трябва да кажа, че му отваряхме носа…защото той не беше имал шанса да се научи да използва един от най-силните си органи за опознаване на света…просто от бебе е имал приоритет да се оглежда и да се брани.
Благодарим на @strayangelsbulgaria trayangelsbulgaria за съдействието и подкрепата, ако Искра не ми беше звъннала още на следващия ден след като попълнихме кандидатурата, сигурно щяхме да имаме твърде много време да мислим дали сме готови или не.
Благодарим и на учителите на Хектор – @_dobermind_ и @kikoacademy. Без тях нямаше да научим всичко, което знаем за него към днешна дата – просто е нужно някой да те обнадежди, когато си отчаян и да ти сподели от опита си, когато търсиш съвет.“
Осиновител: Надежда Велкова
Снимки към публикацията в инстаграм, вижте тук: Хектор осиновен!
