05.03.2026
Историята на Боянчетата ❤️
Приятели, още сме разтърсени от загубата на Борис. Благодарим ви за цялата любов и съпричастност. Вие сте това, което ни държи.
И точно в името на тази болка ви пишем днес.
Това, което виждате, не е приют, а полянка в непосредствена близост до оживен булевард в София. Там живеят няколко възрастни кучета и повече от 10 бебета. Хора са им направили къщички, но това не е решение. Големите кучета спят буквално до пътя. В тъмното почти не се виждат. Знаем колко опасно е това. Едно от бебетата вече прибрахме, защото беше в тежко състояние. Оказа се с коронавирус и сега е в същата клиника, в която се бореше Борис. Трябва да приберем и останалите, но сами нямаме ресурс за това. Ако успеем, предстои дълго лечение и грижа. Трябва и да кастрираме възрастните кучета, защото това място е буквално извор на нови бездомни животи. Осиновяванията са най-трудната част… знаете. И въпреки че животните понякога чакат с месеци, дори години, ние не правим компромиси.
С времето разбрахме нещо важно:
Ние не търсим просто домове за тези животни. Търсим техните хора.
Защото нито едно животно не зависи от квадратурата на дома или от мястото, на което живее. Зависи от човека до себе си. Много сме притеснени. Отговорността е огромна.
Но не можем да ги оставим. Затова се обръщаме към вас, към същите хора, които бяха до нас за Борис. Да помогнете, както можете: с подкрепа за грижата, осиновяване или помощ в търсенето на осиновител.
Нека в името на тази болка спасим тези малки животи. 🐾